Таг

Храна

Сърфиране

Необходими продукти:

1 портокал
1 клонче розмарин
60 гр. захар
500 мл. бял оцет

Приготвяне:

Обелете на ленти портокала, като се стараете да не режете бялата част. Изцедете плода на сок. Карамелизирайте захарта на слаб огън до светъл карамел. Махнете я от котлона и добавете оцета и портокаловия сок. Върнете на котлона и на слаб огън сварете течноста, докато захарта се стопи напълно. Изключете котлона, но не махайте съда от него. Прибавете портокаловите кори и розмарина. Оставете оцета да изстине на котлона, след което го приберете на хладно място за един ден.

Прецедете оцета през много фина цедка, а най-добре през тензух. В стъклена бутилка сложете клонка розмарин и сипете оцета. Може да сложите и една-две корички от портокала, но те ще са по-скоро за украса.

*Този оцет е перфектен за приготвяне на свежи салати.

Необходими продукти:

400 гр. бяло брашно
450 гр. брашно от спелта
100 гр. сурови лешници
50 гр. ленено семе
1/2 пакетче прясна мая
240 мл. вода
240 мл. прясно мляко
240 мл. олио
2 супени лъжици захар
1 и 1/2 супени лъжици сол
1 жълтък (за намазване)

Начин на приготвяне:

Двете брашна се пресяват и се смесват. Маята се смесва със затоплената вода, една лъжица бяло брашно и една лъжица от захарта и се оставя да шупне за около 15 минути. Лешничите се смилат и се смесват с брашното. Към тях се добавя и лененото семе.

Сместа от двете брашна, лешниците и лененото семе се разделя на две равни части. Към едната се прибавя солта. В другата се прави кладенче и се изливат постепенно затопленото мляко, олиото, останалата захар и водата с мая. Първоначално се разбърква с лъжица и постепенно се прибавя останалото брашно.

Меси се с ръце докато тестото не спре да лепне. Оставя се в купа да втаса за около 40 минути. След това се размесва още малко и се оформя хляб (формата изберете вие). Маже се с разбития жълтък и се правят дупки с вилица по целия хляб. Пече се на 170 градуса за около 35 минути.

Коледа е един от най-светлите християнски празници, както в България, така и по света. По стара традиция празникът се нарича Божич, Божик или Голяма Коледа. Коледните празници започват на 24-ти с Малка Коледа или Бъдни вечер (първа кадена вечер). На 25-ти е Голяма Коледа, Божич, а на 26-ти е празникът на най-близките на Младенеца. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден.

За децата този ден е най-хубав. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга – коледарка. Събират се на групи и обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо. Редно е домакините на къщата да ги дарят с кравайчета.

Традиция и обичаи

В българската коледна традиция са залегнали много символи и обичаи с подчертан магически характер, имащи допирни точки повече с езичеството, отколкото с християнството.

Хлябат или наричан още боговица, се приготвял по необичаен начин, с така наречената мълчана вода, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатата реколта – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и други. Бъдникът, който бил крушово или дъбово дърво, горял цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е здрава и плодородна. Чесъснът на трапезата се счита, че премахва уроки, магии и болести. На прекадянето на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва зли духове.

На 24-ти Декември, преди обед се коли прасето, угоявано специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът(пън,който се слага да гори в огнището на Бъднивечер), трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването. Някой от ястията които се приготвят за празничната трапеза са: содена питка или питка с квас, зелеви постни сърми, пълнени чушки с боб, сушени плодове, ядки и други.

В народната традиция на 26-ти Декември продължава Коледа, хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият и се веселят.

 

Тук непременно трябва да наблегнем на едно нещо! Различните сортове чай се приготвят прекалено силни. Човешкият организъм се нуждае от известно количество течност включително под формата на чай за всяко активно вещество, което се въвежда в него. Всъщност това вече обяснява всичко. Ако чаят е прекалено силен, организмът получава прекалено много активни вещества в сравнение с приетата течност. Така и най-здравословният чай може да се превърне в натоварване, защото се стига до предозиране на активните вещества. Освен това балансът на твчностите непрекъснато се нарушава, понеже организмът се опитва да разреди силните концентрации.

Той е принуден да изхвърля или отлага ценните активни вещества, което го натоварва. Все някога “сметището” трябва да бъде разчистено! От тази гледна точка е разбираемо защо постоянно се подчертава, че един чай може да се пие само за определен период от време. Но това важи само за случаите, когато е прекалено силен.
Освен това тялото разполага с чудесен сигнал, който ни помага да разрешим този проблем. Всичко, което има неприятен вкус, е приготвено твърде силно и трябва да се разреди. Ако са прекалено концентрирани, дори най-ценните активни вещества се превръщат в натоварване, ако не и в отрова.

Важно:

Основното правило за приготвянето на чай е, че половин чаена лъжичка смес е напълно достатъчна за един литър вода. За някои дори това разреждане е прекалено силно и им е по-вкусно, когато сместа се залее с два литра вода.*

*(При чая е важно да се съблюдава и съответното му приготвяне: има сортове чай, които се приготвят студени, оставят се да киснат 12 часа, прецеждат се и чак тогава се пият леко затоплени(чайове с дъбилни вещества), Чайове от корени или кори обикновено се кипват за кратко, после се оставят да покиснат и след това се прецеждат. Чайове от цвят или листа на растения се заливат с вряла вода, оставят се да киснат и се прецеждат.)

Никога не бива да се стига дотам чаят да се подслажда с мед или захар, за да бъде годен за пиене. Той трябва да си остане така, както е приготвен. От по-малко значение е дали се пие студен или топъл.
Максимата, че доброто лекарство трябва да бъде горчиво, е напълно погрешна. При доброто лекарство е много по-важно да се внимава за дозировката. Пример за това е закона на Арнд-Шулц за стимулите, който най-общо е формулиран така: слабите стимулиращи средства подбуждат жизнената сила, средните я укрепват, силните я отслабват, а най-силните я парализират. Ето колко погрешна е често повтаряната фраза “колкото по-силно, толкова по-добре”. Трябва ли да се търпят болки, за да бъде постигнат напредък?

Всички, които пренебрегват закона за стимулите – било терапевти, масажисти, здравни консултанти или просто хора, които искат да помогнат на други – не постигат никакъв, да не говорим за траен пспех. Всичко, което е прекалено силно, представлява натоварване за организма.

N:1 – Калциум флуоратум 
*Функция:
-Защита, еластичност, здравина и форма.
*Орган – част на тялото:
-Съединителна тъкан(еластичност), обвивки: кости, съдови стени, повърхност на кожата, зъбен емайл, сухожилия, връзки.
*Признаци на дефицит:
-Рогово вещество, мазоли, кариес, разширени вени, плоскостъпие и други деформации на стъпалото, изкривена стойка, хипермобилност, смъквания на органи, остеопороза.

N:2 – Калциум фосфорикум
*Функция:
-Стаболност, здравина, преработване на белтъците, подсилващо средство.
*Орган – част на тялото:
-Кости, мускули, дентин, гръбнак, кръвообразуване.
*Признаци на дефицит:
-Остеопороза, кръвотечение от носа, забавен растеж на костите, късно поникване на зъбите, полипи в носа, главоболие, ускорен пулс, спазми на мускулите, особено на прасците.

N:3 – Ферум фосфорикум
*Функция:
-Първа помощ, пренос на кислород, важен антиоксидант.
*Орган – част на тялото:
  -Кръв, съдова система, черва.
*Признаци на дефицит:
-Проблеми с концентрацията, треска с температута до 38,8 градуса, пулсиращи болки, възпаления, остри заболявания, липса на желязо.

N:4 – Калиум хлоратум
*Функция:
   -Вещество на жлезите, пречистване от отровите, изграждане на влакната на съединителната тъкан, регенерация(в комбинация с N:8 Натриум хлоратум.)
*Орган – част на тялото:
-Жлези, бронхи, вискозитет на кръвта.
*Признаци на дефицит:
-Кашлица(с белезникава слуз), милиум, купероза, спукани кръвоносни съдове, регулация на вискозитета на кръвта, слепвания, меки отоци.

N:5 – Калиум фосфорикум
*Функция:
-Енергия, изграждане на тъкани, намалена енергичност.
*Орган – част на тялото:
-Далак, нерви, мускули, психика.
*Признаци на дефицит:
-Лош дъх, плачливост, униние, изхабени нерви: синдром на професионалното изчерпване(burn out) безсилие, агорафобия, глад за шоколад(особено шоколад с ядки).

N:6 – Калиум сулфурикум
*Функция:
-Пречистване на клетките, пренос на кислород, дихателна верига – антиоксидант.
*Орган – част на тялото:
-Панкреас, черен дроб, кожа, лигавици.
*Признаци на дефицит:
-Прекомерна потребност от чист въздух, нарушения в пигментацията, лющеща се кожа, чувство за подуване, клаустрофобия, образуване на слуз с цвят на охра, хронични заболявания.

N:7 – Магнезиум фосфорикум
*Функция:
   -Стумул, стягане, отпускане, образуване на газове, активира ензимите.
*Орган – част на тялото:
-Сърце, черва, кости.
*Признаци на дефицит:
-Сценична треска, нерви: обтегнати, стрес, колики, мигрена, сърбеж – нервен, глад за шоколад(особено тъмен), изчервяване при смущение.

N:8 – Натриум хлоратум
*Функция:
-Обмяна на веществата в тъкан без кръвоснабдяване, сгъстяване на слузта, пречистване, регулиране на топлината и течностите.
*Орган – част на тялото:
-Бъбреци, кръв, лигавици, хрущял, око.
*Признаци на дефицит:
-Хрема(водниста, прозрачна), кожа с ниска влажност, сухи очи, сухи лигавици, много/малко жажда, пукащи стави, парене в гърлото, загуба на обонянието и/или вкуса.

N:9 – Натриум фосфорикум
*Функция:
-Регулиране на киселините, баланс на мастите, разграждане на въглехидратите.
*Орган – част на тялото:
-Стомах, тъкан, лимфа.
*Признаци на дефицит:
-Пъпки, комедони, мазна или тънка, а също и цъфтяща коса, мазна или суха кожа, киселини, тежест в бъбреците.

N:10 – Натриум сулфурикум
*Функция:
-Разграждане на вредни вещества, детоксикация, натрупване на гликоген, образуване на жлъчка, антиоксидант.
*Орган – част на тялото:
-Черен дроб, жлъчка, дебело черво.
*Признаци на дефицит:
-Зловонни газове, подути крака или ръце, “торбички” под очите, проблеми с дебелото черво, алергия към слънцето, херпес, уртикария, силен сърбеж.

N:11 – Силицея
*Функция:
-Здравина, съединителна тъкан, проводимост на нервите.
*Орган – част на тялото:
-Съединителна тъкан: структура, кожа, коса, нокти, нерви.
*Признаци на дефицит:
-Чувствителност към светлината, ишиас, херния, потене на краката, потене на ръцете, стрии, цепене на кожата, крехкост, бръчки, остеопороза, нерви: еаздразнени.

N:12 – Калциум сулфурикум
*Функция:
Пречистване, пропускливост на тъканта, разграждане на белтъци.
*Орган – част на тялото:
Черен дроб и жлъчка, мускули(сърце), съединителна тъкан.
*Признаци на дефицит:
Загноявания, подагра, ревматъзъм, плътна съединителна тъкан, задръства се всичко, което трябва да е раздвижено.

 

 

 

 

 

Минералите са съставките, които дават форма и опора, както и горивото за гладкото протичане на всички жизнени процеси във всеки организъм – бил той растителен, животински или човешки. Те са основната субстанция, без която нищо не е възможно. без тях нямаше да се поддържа витаминното и хормоналното равновесие, нямаше да има добре оформено и стабилно тялосъс здрави тъкани. В човешкия организъм няма процес, който на телесно ниво да не се нуждае от минерални вещества.

Те са неограничените вещества в тялото. Те са нарушими при изгаряне и се запазват под формата на пепел. Всички вещества,които се състоят в голямата си част от въглерод – като въглехидрати, мазнини, белтъчини и всичките им трансформации – се определят като органични. Те се изпаряват в процеса на изгарянето.

На научен език “неорганичен” означава, че не става дума за органична химия. Понятието “неорганичен” се използва за минералните вещества. Като “соли” или йоногенни съединения, те са част от неживата природа, но чрез присъствието си в органичното тяло като медиатори(посредници), катализатори, стимулатори и функционални средства подпомагат протичането на живота. По своя строеж скелетът не е жив. Едва благодарение на много мускули, сухожилия, лигаменти и т.н. възниква движение, активност, израз на живот.

*Знаете ли че:
Човекът дори не може да се поти без една много важна минерална сол, а именно сол N:8  от рецептурника на д-р Шуслер – Натриум хлоратум. Нито една водна молекула не може да избие по кожата, ако не е свързана с молекула на Натриум хлоратум. Ето защо потта е солена. Това са единични молекули, които са на разположение на организма само при определени условия.

Следователно всички жизнени процеси се нуждаят от минерални вещества – за изграждане на тъканите в организма, за поддържането му в изправност или просто за неговото функциониране. Те са основата, за да се чувстваме живи. Това са знаели още претците ни.

Трудно заспиване или непълноценен сън? Безсънието се среща във всяка възраст, макар че при по-възрастни хора става по-често.В действителност необходимостта от сън с напредване на възрастта намалява, което се бърка от някои с безсъние.Младите хора обикновено се оплакват от трудно заспиване, а по-възрастните – от събуждане през нощта.Жените се засягат по-често. Неотдавнашни изследвания сочат, че рискът от появата на безсъние при жените е по-голям, отколкото при мъжете.Като безсъние се определя състояние, при което човек възприема собствения си сън като недостатъчен или неудовлетворителен. Казано с други думи, безсъние е, когато човек не успява да извлече полза от почивката, защото спи прекалено малко или пък спи лошо.

За щастие има комбинация от Шуслерови соли, с която сънят ни ще стане по-пълноценен.

Шуслерова сол №5 Калиум фосфорикум D6:
Това е солта на нервната система, но която влияе и върху психиката.

– Стимулира оздравителните и възстановителните процеси в организма.
– Използва се активно при заболявания на главния, гръбначния мозък и нервите.
– Тя е много добър стимулант на мозъка при умствено, емоционално и психическо изтощение и при различни състояния на умора.
– Може да се използва в лечението на депресии.
– При мускулна слабост, пареза или парализа.
– Подобрява кръвообращението и така стимулира сърдечния мускул.

Шуслерова сол №7 Магнезиум фосфорикум D6:
Солта, която действа най-добре при спазми, крампи и болки в мускулите. Тя помага при:

–  Спазми на мускулите.
–  Менструални болки, колики и подуване на стомаха.
–  Регулира функциите на жлезите при менопауза и менструални нарушения.
–  Честите схващания на врата, гърба, раменете.
–  Спазмите които се появяват в стомашно-чревния тракт.
–  стягащо главоболие и мигрена.
–  Има отпускащ ефект при нервност, напрегнатост, страх от изпит, страх от тъмното.

Шуслерова сол №9 Натриум фосфорикум :
Тази сол наричат солта на обмяната на веществата, но тя подържа и киселинното равновесие в организма.

– Регулира киселинно-алкалния баланс в организма като така влияе върху лечението на киселините.
– Повлиява добре мускулна треска като разгражда млечната киселина в мускулите.
– Благоприятства подобряване на състоянието при подагра и ревматизъм като разгражда пикочната киселина.
– При наднормено тегло стимулира разграждането на мазнините.
– Помага при невралгии като влиза в състава на нервните влакна.
– Стимулира обменните процеси и функциите на отделителната система.
– Изхвърля излишните течности от клетката.
– Важна сол при гъбични инфекции.

ДОЗИРАНЕ

Шуслерова сол №5 (Калиум фосфорикум D6)………………….5табл.

Шуслерова сол №7 (Магнезиум фосфорикум D6)…………….5табл.      вечер преди лягане
Шуслерова сол №9 (Натриум фосфорикум D6)………………..5табл.
*Най-добре е да разтворите таблетки в гореща вода, да изчакате малко да изстине и я изпийте на малки глътки. Така солите се усвояват по-лесно от организма.

През есенно-зимния сезон настъпва пикът на вирусните инфекции при децата, засягащи респираторния тракт.  Сред тях на първо място са обикновените настинки, проявяващи се основно с хрема и леко изразени грипоподобни симптоми.
Обикновено първоначалните оплаквания включват често кихане и водниста хрема. По-късно настъпва запушване на носа. Обикновено кожата на носа и около него се зачервява и става по-груба. Секретът, който изтича от носа варира от прозрачен до жълто-зелен. Понякога е възможно да се появи и кървене.

 

  • При поява на хрема (първи симптоми за настъпващо простудно заболяване – кихане, изсъхване на носа и гърлото, начало на водниста, бистра секреция), започнете да давате през половин час по 1 таблетка Шуслерова сол №3 железен фосфат. В този случай са много подходящи и капките за нос, които включват физиологичен разтвор и Шуслерова сол №8. На всеки 10мл. физиологичен разтвор се слагат по 2 таблетки Шуслерова сол №8. Капе се на всеки час.
  • При засилване на секретите, както и при жилави, бели секрети – добавете през половин час и Шуслерова сол №4 калиев хлорид. Можете да добавите и капчи за нос, направени от физиологичен разтвор и Шуслерова сол №6 – На всеки 10мл. физиологичен разтвор се слагат по 2 таблетки Шуслерова сол №6.  Капе се на всеки час.
  • При хронифициране на хремата и при жълтеникаво-зеленикави гнойни секрети включете и Шуслерова сол №6 калиев сулфат – по 1 таблетка до 6 пъти дневно.
  • След овладяване на острата фаза приемът на трите соли е по 1-2 таблетки от всяка три пъти дневно за 1-2 седмици. Това ще стабилизира организма и ще предотврати скорошна нова инфекция.

 

 

 

Всеки от нас иска да е здрав, енергичен и в добро настроение през целия ден.

За съжаление в нашето забързано и изнервено ежедневие е трудно да поддържаме хармонията на тялото и ума. Ако балансът между тях е нарушен, това нарушава баланса на минералите в нашите клетки и ни прави податливи към различни заболявания. 12-те соли на д-р Шуслер ни помагат да възстановим минералния баланс в организма си. Шуслеровите соли отключват правилното усвояване и разпределение на минералите в клетките. Те се грижат да бъдем здрави и в добра кондиция.

За да разберем заслугата на д-р Шуслер, трябва да се върнем години назад, когато неговите съвременици в края на 19-ти век лекували с пускане на кръв, вендузи и други неприятни и травмиращи пациента методи. Разочарованието от ниската ефективност на този вид лечение, неудобството за пациента провокирали редица лекари да потърсят нови възможности за пациентите си. Две са важните имена, които трябва да споменем в това отношение. От една страна добра основа за работата на Шуслер или откритията на проф. д-р Рудолф Вирхов (Dr.RudolfVirchow) (1821-1902), патолог в известната Берлинска болница Charité, а от друга – на холандския учен и физиолог Якоб Молешот (Jacob Moleshot), който развива своята теория няколко години след Вирхов.

Друг особено важен момент за терапията на Шуслер е фактът, че той познавал из основи и практикувал хомеопатичните методи за лечение, но бил твърдо убеден, че трябва да има начин за ясно и точно структуриране на безбройните лекарства в хомеопатията, като си поставил за цел да направи хомеопатичните възможности лесни и достъпни, както за лекарите така и за пациентите.

Уникалният терапевтичен метод на д-р Шуслери използва само 12 минерала (соли), които нормално могат да бъдат открити в човешкия организъми, които ние консумираме всеки ден с храната си. Шуслер открил, че от тях може да се получат лекарства – соли, които в крайна сметка се оказали много по-ефективни от чистите минерали, присъстващи в храната ни – те са способни да стимулират и дори да реактивират определени телесни функции, коригирайки по този начин конкретни нарушения в организма. Докато самият Шуслер говорел за солеви молекули, днес ние знаем, че минералните соли представляват химични съединения на метали с неметали и се състоят от йони – атоми с определен електрически заряд.

Физическият и психически баланс в човешкия организъм е най-важното условие за неговото здраве. Когато този баланс бъде разрушен, човекът започва да боледува. Шуслер открива, че тялото боледува, когато е нарушен метаболизма на клетъчно ниво. Той се определя от индивидуалното равновесие на 12 минерални соли, отговорни за функциите на живите клетки. Минералните соли трябва да достигнат директно до засегнатите от болестта клетки, за да настъпи подобрение.Д-р Шуслер нарича своята тарапия „съкратена”, защото успява да лекува безброй заболявания само с 12 минерални соли, които по принцип са част от човешкото тяло. Той нарича този революционен метод Биохимия – химията на живота. Всяка от солите може да има балансиращ ефект при нарушените функции на организма и стимулира, и регулира процесите в тялото. Днес, ние говорим за терапията с минерални соли на д-р Шуслер или просто за 12-те Шуслерови соли. Във връзка с тяхното жизненоважно действие в организма, д-р Шуслер ги нарича 12 функционални соли и ги определя от № 1 до № 12.
Д-р Шуслер нарича 12-те солите функционални, защото те изпълняват жизненоважна роля в организма и регулират различни нарушения във функциите на тялото. Активизиране на самооздравителните сили на организма. Терапевтичните ефекти на солите, посочени от д-р Шуслер са много. Те помагат да се разпознае или да се излекува дисбаланса или дефицита на минералите в клетката. 12-те соли стимулират естествените самооздравителни сили на организма по нежен и ефективен начин – буквално без никакви странични ефекти.
За разлика от стандартната практика при използването на минерални соли за попълване на дефицити, биохимичната терапия използва само солите на д-р Шуслер. Така се стимулира човешкия организъм да подобри абсорбирането на липсващите минерали от приетата храна и да реорганизира тяхното разпространение в тъканите на организма. Тези соли не съдържат химикали, Хомогенни са спрямо клетъчните мембрани в човешкия организъм и така се намират физологически и химически в близка връзка с тях.

Ето и основните 12 соли:

N:1 Калциум флуоратум – еластичност на съединителната тъкан

N:2 Калциум фосфорикум – здрави кости/зъби

N:3 Ферум фосфорикум – първа помощ при настинки и възпаления

N:4 Калиум хлоратум – заболявания на лигавиците

N:5 Калиум фосфорикум – нерви/ психика

N:6 Калиум сулфурикум – хронични възпаления

N:7 Магнезиум фосфорикум – крампи и болки

N:8 Натриум хлоратум – баланс на соли и течности

N:9 Натриум фосфорикум – киселинно-алкален баланс

N:10 Натриум сулфурикум – отделителна система и детоксификация

N:11 Силицея – коса/нокти/кожа

N:12 Калциум сулфурикум – при гнойни процеси

 Като спомагателни средства на основните 12 соли, са разработени и допълнителни тъканни соли на д-р Шуслер, които са 15 на брой:

N:13  Potassium arsenicum – Калиев арсенат. При невротични натури с безсъние и страхове за здравето (особено от сърдечни болести) и от смъртта. Пристъпи на паника и подорителност. Катарални ларингити с предразгавяване, нощна кашлица, или астма. Променливо кръвно налягане, обща слабост, анемии. Гадене, ентероколити с болки в корема и воднисти, зловонни диарии. Болки и студенина в крайниците, обилно изпотяване.

N:14  Potassium bromatum – Калиев бромид. Неспокойствие и нервност, тъжно настроение, непостоянство. Сън с прекъсвания, болести след умствено претоварване. Религиозен страх от божие наказание. Често главоболие, включително мигренозно, треперене на пръстите, склонност към спазми, особено на хистерична основа. Непълно обратно развитие на матката след раждане. Импотентност. Акне или черни точки (комедони) по кожата на лицето.

N:15  Potassium iodatum – Калиев йодид. Повишено кръвно налягане с атросклероза. Чесло или едностранно главоболие, с притискащ характер. Раздразнителност и капризен апетит. Ревматични отоци на ставите, болезнено разрушение на костите. Оток и възпаление на клепачите. Зловонна хрема или синуит, усложнени с болки в носа, гърлобол, задух или засягане на лимфите. Язвени процеси в устната кухина. Последствия от венерически болести. Общо влошаване през нощта. Средството енергизира  организма и най-вече сърцето, мозъка и щитовидната жлеза.

N:16  Lithium chloride – Литиев хлорид. Разтваря пикочната киселина в бъбреците и ставите и действа диуретично, което е много полезно при възпаления и камъни в бъбреците и пикочните пътища, както и при ревматични и подагрозни болки с отоци. Стабилизира настроението при маниакално-депресивни предразположения, успокоява сърцебиенето, подобрява паметта. Намалява уврежданията вследствие на радиация.

N:17  Manganum sulphate – Манганов сулфат. Лесна уморяемост (особено на застоял въздух), тъга, прекалено сериозност, раздразнителност, силни предчувствия. Анемии, кръвотечения, климактерични неврологични оплаквания. Ларингити със суха кашлица, главоболие, зъбобол с излъчване към ушите, възпаление на клепачите, отслабване на зрението. Проблеми със ставите и междупрешленните дискове.

N:18  Calcium sulfuratum – Калциев сулфид. Бързо изтощаване на силите. Загуба на тегло, въпреки повишения апетит. Лесно простудяване с кашлица, хрема и гърлобол, често с увеличаване на шийните лимфни възли. Гнойни обриви или кожни язви с гноен секрет. Бавно заздравяване на раните. Коремни болки. Отравяния с тежки метали. Начална катаракта. Душевна грубост, силни изблици на гняв, често от дреболии. Парализи, говорни смущения.

N:19  Cuprum arsenicosum – Меден арсенат. Неврагични и ишиасни болки, мускулни крампи, гастроентерити с коликообразни болки, повръщане и диария, понякога с кръв. Неспокойствие с невротичен задух, хронично главоболие, остра стенокардия. Безпокойство за бъдещето. Хроничен алкохолизъм. Лесна уморяемост при ходене, болки и схванатост в гърба.

N:20  Potassium (Kalium) aluminum sulfuricum – Калиево-алуминиев сулфат. Това е средство при повтарящи се стомашни и чревни колики, които се дължат на колити, спазми или запушвания по хода на храносмилателната тръба. Болки в гърлото със загуба на гласа, лесно задавяне и суха кашлица или отделяне на белезникави храчки. Често уриниране. Изразена периодичност на симптомите.

N:21  Zincum chloride – Цинков хлорид. Невротично безсъние, понякога със сомнамбулизъм. Депресивна настройка и бавност на ума, която води до отслабване на паметта. Неспокойни крака и крампи, особено преди или по време на менструация. Желание за студени храни и напитки. Влошаване на море. Сънища за злополуки.

N:22  Calcium carbonicum – Калциев карбонат. Различни заболявания на костите – атрити, артрози, състояние след счупвания. Алергични и възпалителни заболявания на дихателните органи с гъста слуз и увеличаване на лимфните възли. Влошаване от млечни храни. Кистозни образувания въввътрешните органи. Затлъстяване. Страхове от болести и полудяване, кошмарнисънища, влошаване на височини. Забавено равитие при децата.

N:23  Sodium bicarbonicum – Натриев бикарбонат. При ревматизъм и подагра вследствие натрупване на много пикочна киселина и други шлаки в кръвта и клетките. Лесно изкълчване. Стигане на слуз в гърлото при хрема. Лошо усвояване на храните. Свръхчувствителност към слънцето, лесно стряскане, особено от внезапен шум. Неврогенна отпадналост, главоболие от умствен труд.

N:24  Arsenicum iodatum – Арсенов йодид. При сърбящи влажни екземи и псориазис, екзема или пубертетно акне. Трескави състояния с нощни изпотявания; бронхити, сенна хрема и бронхиална астма с трудно отделящи се секреции. Болести на кръвта. Измършавяване. Изразено неспокойствие, сърцебиене, депресивни епизоди.

N:25  Aurum Chloratum Natronatum – режим сън-будуване, женски репродуктивни органи

N:26  Selenium – черен дроб, кръвоносни съдове

N:27  Kalium bichromicum – кръв, захарна обмяна

Американците въведоха модата на “суперхрани” и тя много бързо доби популярност по целия свят. Именно това най-вероятно е причината всяка година на мода да излиза по някоя нова мания. За свойствата на въпросните храни се носят легенди и често им се приписват свръх качества.

Твърди се, че те съдържат коктейл от полезни вещества и помагат срещу редица заболявания, като до момента тези твърдения не могат да се приемат за 100%-ова истина, а по-скоро за маркетингов трик на големите компании. Ето 10 растения, обявени за суперхрани.

1. Семена чиа

Чия е общо наименование на два вида Салвия, които се отглеждат като диви култури, с изключение на Salba. Представляват дребни и твърди семена, плод на растение, което много наподобява градинския чай, с изключително малки размери. До преди известно време дребните семена на растението са се отглеждали само като декоративен елемент, но с изучаването на техния състав и полезни свойства става ясно, че те могат да бъдат потенциален източник на полезни вещества за организма. Станаха много популярни след излизане на книгата “Родени, за да тичат” на Кристофър Макдугъл, в която се разказва за племе в Мексико, чиито членове са суператлетични и бягат по 100 км на ден почти всеки ден. Индианците приготвят напитка от семената чиа и твърдят, че тя им дава много енергия. Семената действително са богати на омега-3, протеин, калций, антиоксиданти и др.

2. Вълче грозде

Вълче грозде или годжи бери са имената, под които е известен плодът на растението Lycium barbarum. То расте в Югоизточна Европа и Азия. Хранителният състав на годжито има силни антиоксидантни свойства, които го превръщат в един от суперплодовете. За успеха му в съвременния свят голям принос има и съдържанието на витамин С, което е сред най-високите познати в плод. По-голямата част от реколтата годжи бери идва от северните части на централен и западен Китай, където растенията виреят в огромни плантации до 1000 акра. Използват го звезди като Опра Уинфри и Мадона. За него се говори, че е афродизиак, че помага срещу стареене и дори че предотвратява рак.

3. Киноа

Киноа е едногодишното растение, което има широки листа, годни за ядене. Растението се възприема като зърнена култура заради семената, но всъщност то е по-близо до спанака, лободата и цвеклото. Листата му могат да се консумират по форма на салата. Голямата му популярност се дължи обаче именно на семената. Древните инки много отдавана са ги използвали и като храна, и като средство за лечение, а и за приготвяне на слабо алкохолна напитка. Неслучайно наричат киноа “царицата на зърнените култури”. С богат хранителен състав и лек орехов привкус, малките зрънца са предпочитана храна от вегани, вегетарианци и суровоядци. Гурутата на здравословното хранене обожават киноа. Казват, че има същото количество протеин като млякото.

 

 

4. Агава

Родината на Агава е Южна Америка, до южните щати на САЩ. Много красиви декоративни растения, но повечето от тях поради големите си размери подхождат за украса на цветни градини и като орнаменти. Сокът от плода (същия, от който се прави текилата) е много сладък. Той има нисък гликемичен индекс и няма да повиши драстично захарта в кръвта ви, което го прави по-добър подсладител от захарта. Славата му тръгна през 2000 г. Можете да го срещнете в енергийни напитки, здравословни шейкове и др. Има много критици, които казват, че голяма част от сока от агава, който се продава, е подсилен с фруктозен сироп, което елиминира всякакви полезни качества.

5. Троскот

За тази житна трева сякаш няма неподходящи места за виреене. Ще я видите процъфтяваща по заливните места край реките, край вадите и напоителните канали. Същевременно, макар и постоянно тъпкана от хора и добитък, тя расте добре из сухите пасища в селските мери и край пътищата. Среща се също като плевел в посевите, окопните култури, лозята, овощните и зеленчуковите градини, въпреки че тракторите безпощадно я мачкат и “разкъсват на парчета”. Рекламира се като богата на витамин Е, фосфор и др. Казват, че помага за свеж дъх, полезна е за зъбите и кожата, забавя побеляването на косата. В народната медицина растението се използува като диуретично и слабително средство. Диуретичният ефект се дължи най-вероятно на вазодилатативното действие на растението  върху съдовете на бъбреците. Най-популярна е във формата на сок, заедно с други зеленчуци.

6. Аспержи

Аспержите се консумират поради изключителния им вкус и  лечебните свойства вече почти 2000 години. Те произхождат от Източния средиземноморски регион. Различни сортове, открити в северна и южна Африка се култивират и в Египет. Аспержите са преоткрити и популяризирани отново през 18 век от Луи XIV. Днес аспержите се отглеждат в частите на света с умерен и субтропичен  климат. За търговски цели се отглеждат в САЩ, Мексико, Перу, Франция, Испания и някои средиземноморски държави. За аспержите казват, че заздравяват костите, понижават риска от сърдечни проблеми и дори лекуват махмурлук. Във веригата за бързо хранене Burger Joint вече обмислят да предлагат аспержи на грил вместо пържени картофки.

7. Цитрон

Този цитрусов плод в Япония се нарича “юзу” и е едно от растенията, към които японците имат особено отношение. В страната на изгряващото слънце съществува обичай в деня на зимното слънцестоене хората да се къпят за здраве във вани с плодове или кора от цитрон. Бил е известен в Китай още преди 2000 години, откъдето по-късно през VII-VIII век будистки монаси са го пренесли в Япония. Плодът му е едър, жълт, по форма подобен на лимона, дълъг до 14 см. На вкус е много кисел, тръпчив и горчив, със силен специфичен аромат. В сурово състояние не се яде, използва се за направата на сокове. Кората на цитрона в сравнение с вътрешната част е значително по-дебела от кората на другите цитруси. Любопитен факт е, че именно тя се яде, тъй като е приятна на вкус и без горчива жилка. Една от популярните сладости на изток, нещо като бонбони, са били парчета захаросана кора от цитрон. Днес се използва широко като подправка, богата на витамин С. Снабдява тялото с антиоксиданти и засилва имунната система. Най-често се слага в коктейли, сосове за салата, десерти и енергийни напитки.

8. Акай бери

Последният писък на модата е плодът акай бери. Акай са плодчета, които растат в топлият тропически климат – Централна и Южна Америка, Белиз, Бразилия и Перу, главно във влажните зони. Тя е била използвана от билкари в Южна Америка в продължение на стотици години и наскоро бе преоткрита от природните гурута на здравеопазването в Северна Америка. Акай се появява в магазините за здравословни храни, в хранителни добавки и енергийни напитки. Много хора вярват, че помага за отслабване, понижава риска от сърдечни заболявания и лекува редица други.

9. Кейл

Този зимен зеленчук е от семейството на зелето, като други по-популярни – брюкселско зеле, броколи и карфиол. Кейлът е тъмно зелен, с наситен и сочен вкус, който може да се овкуси със силни подправки – пипер, соев сос, силни сирена, винегрет, бекон и панцета. Той е източник на Витамини A, C и K, калций, фибри и антиоксиданти. Съдържа специфични вещества укрепващи имунната система и изграждащи защита срещу определени видове рак. Кейлът набра популярност, след като от него започнаха да правят чипс. Тогава компаниите започнаха да заливат медиите с прессъобщения за неговите свойства.

10. Ечемик

Основно ечемикът се отглежда заради зърното. То има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ечемикът е основна пивоварна култура в света. За тази цел се селекционират сортове с ниско съдържание на протеин и високо съдържание на въглехидрати. Ечемикът е предимно европейско растение. В света се засяват около 800 млн. декара от тази култура, от които половината в Русия и Китай. Ечемикът е богат на фибри, магнезий и други вещества. Твърди се, че намалява риска от рак на дебелото черво и храни полезните бактерии в тялото.